ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА
Среща на епитафиите в Велики петък
Велики петък вечерта в 9 часа се провежда Голямата среща на пет епитафия от историческите храмове в центъра на Солун. Срещата се провежда на площад „Аристотел“, където пет епитафии пристигат в процесия, придружени от множество вярващи, филхармонични оркестри, певци и свещеници. Епитафиите са на храмовете
„Света София“,
„Свети Григорий Палама“,
„Света Богородица Халкеон“,
„Света Теодора“
и „Свети Николай Траньо“.
ОБЩО ЗА ЕПИТАФА
От началото на второто хилядолетие след Христа във Византийската империя започва поврат към античността с фокус върху човека — един ран „хуманизъм“ преди Ренесанса на Запада. Този поврат се отразява дори в Църквата. Възниква традицията на плача около мъртвия Христос, с красиви химни, които повече говорят за човешката и раздиращата болка на Богородица, отколкото за божествеността на Христос. Всъщност един от химните за Велики петък филолозите смятат за едно от най-красивите стихотворения в световната литература. Това е добре познатият стих: «О, сладка моя пролет, най-сладко мое дете, къде изчезна твоята красота?».
Започват да се изработват църковни златовръзни украси с тази човешка сцена на скръбта на Майката, която днес наричаме „Епитафий“. Най-красивият в света избродиран епитафий се съхранява в нашия Музей на византийската култура. Творба е от XIV век и е избродиран в съимперския град Солун.
Във византийската църква се създава традицията на обиколката с този избродиран епитафий. По време на османското владичество епитафият се поставя върху дървена платформа, украсена с цветя. Този обичай се среща само в гръцкоезичните църкви, вероятно защото гърците са построили платформата върху Гроба Господен в Йерусалим, унищожена от пожар през 1808 г. В древна Гърция съществуваше култът към Адонис — млад мъж, умрял през пролетта, чието тяло се носеше в процесия, украсено с цветя. Споменът за този обичай се запазва, тъй като културата ни е непрекъсната.
СВЕТИ КАТЕДРАЛЕН ХРАМ „СВЕТА СОФИЯ“
Храмът „Света София“ е един от най-старите и значими храмове в града и до днес функционира като катедрала на Солунската митрополия, като е обявен за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО. Построен е в средата на VII век на мястото на голяма раннохристиянска базилика, вероятно разрушена от земетресение. Докато старият храм носи името на свети Марк, новият е посветен на Христос като „Божия Премудрост“ и се нарича „Велика църква“, подобно на „Света София“ в Цариград. Той е бил митрополитски храм на града до 1524 г., когато е превърнат в джамия. През 1890 г. е сериозно повреден от пожар. След 18 години реставрацията започва под ръководството на византолога Шарл Диль. Тогава е разкрита великолепната мозайка от IX век „Възнесение Христово“ в купола.
СВЕТИ ХРАМ „СВЕТА БОГОРОДИЦА ХАЛКЕОН“
Храмът „Света Богородица Халкеон“ е византийска църква от XI век, обявена за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО. Намира се на площад „Аристотел“, северно от улица „Егнатия“, под древния римски форум на града. Наречен е „Халкеон“ („на медникарите“), тъй като в района традиционно са работили майстори по мед. Някои от тях съществуват и днес. Според надписа храмът е построен през 1028 г. от протоспатарий Христофор, носещ византийската титла „катепан на Лангобардия“. Гробът му вероятно е бил в сводеста гробница вътре в храма. Това е класическа кръстокуполна църква от времето на Македонската династия, тип, разпространен в Цариград.
СВЕТИ ХРАМ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ТРАНЬО“
На източната страна на площад „Дикастирион“ (Съдебен), на улица „Митрополит Генадий“, се намираше голямата църква „Свети Николай Траньо“ до разрушаването ѝ при пожара през 1917 г. През 1935 г. започва изграждането на днешния малък храм, метох на манастира „Света Теодора“, представляващ скрит рай в сърцето на центъра на града.
МАНАСТИР „СВЕТА ТЕОДОРА“
В историческия център на Солун, на улица „Хермес“, се намира манастирът „Света Теодора“. Първоначално манастирът се нарича „Свети Стефан“. Света Теодора идва от остров Егина на 25-годишна възраст и постригва монашески обет заедно с дъщеря си Теописти. След смъртта ѝ, заради чудесата и мирото, което тялото ѝ започва да изпуска, манастирът се превръща в важно поклонническо място.
През 1430 г., след превземането на Солун, турците разчленяват светите ѝ мощи. Манастирът обаче не е конфискуван, за разлика от мнозина храмове в града. Чужденците продължават да го споменават, тъй като той е един от трите действащи манастира в Солун след завоюването му, благодарение на закрилата на Мара Бранкович, мащеха на Мехмед Завоевателя. По това время, според солунския свещеник Йоан Толоитис, в манастира живеели 200 монахини.
Главната църква е повредена при пожара през 1890 г., а през 1917 г. е напълно разрушена. Оцелява само камбанарията от XVIII век. Новият храм е построен през 1935 г. до руините. От 1981 г. в манастира работи Центърът за агиологични изследвания на Солунската митрополия.
МИТРОПОЛИТСКИ ХРАМ „СВЕТИ ГРИГОРИЙ ПАЛАМА“
Митрополитският храм на града ни е посветен на солунския архиепископ от XIV век — свети Григорий Палама.
Днешният храм е построен на мястото на по-стар храм от XV век, посветен на свети Димитър, който за известно време е бил митрополитска църква, но е унищожен от пожар през 1890 г. заедно с архива на митрополията.
Съвременният храм започва да се строи през 1891 г. по проект на Ернст Цилер. Завършен е през 1914 г. от Ксенофонт Паионидис. Това е куполна базилика и първата църква с купол, построена в Солун по време на османското владичество след векове, тъй като османците забранявали куполи в християнски храмове (само в джамии). Тя е представител на архитектурния еклектизъм с византийски елементи.
Стенописите са дело на Никос Кесанис, но са унищожени при земетресението от 1978 г., затова през 80-те години храмът е преизписан. В параклиса му се пазят мощите на свети Григорий Палама.
След земетресенията под олтара е открита криптата на Македонската борба. Тя е превърната в изложбено пространство с фотографии от борбата.
