В СОЛУНСКИТЕ СВЕТИ ХРАМОВЕ
Въведение
Великата седмица или Страстната седмица се празнува в църквите на Солун с голяма помпозност и множество църковни литургии (последования). Вярващите участват активно и се подготвят за радостното събитие на Христовото Възкресение. По улиците и кварталите се възпроизвеждат обичаите и народните традиции, свързани с този период.
Наричаме Страстната седмица Велика седмица, не заради продължителността на часовете, а защото човекът е нашият Господ.
Според източници в Йерусалим наименованието „Велика седмица“ е използвано от 4 век.
Лазаровден в събота и Цветница в неделя заемат уникално място в църковната година, като дни на радост между Великия пост и скръбта на Страстната седмица. Те са извън периода на Светата Четиридесетница, който приключва в петък преди Цветница.
На Цветница се „яде риба“, защото денят се счита за голям Господски празник и се прекъсва строгият пост (т.е. въздържанието от животински храни) от предходния Велик пост (Света Четиридесетница) и поста на следващата Страстна седмица. Смисълът на поста е свързан с въздържанието, милосърдието и подготовката на вярващите за Великден.
Цветница сутрин
Започва Страстната седмица. На този ден се празнува триумфалното влизане на Иисус в Йерусалим, където според евангелистите на светите евангелия евреите го посрещнали топло, държейки Вайя (палмови клонки – символ на победата) и разстилайки дрехите си върху земята, възкликнали „Осанна! Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!.“
В края на Божествената литургия свещениците раздават на вярващите Вайя (клонки), които преди това, по време на утринната литургия (Ортрос), са били осветени във всички храмове на града.
Първите три дни от Страстната седмица, т.е. Цветница, Велики понеделник и Велики вторник, съставляват едно литургично цяло, и ни подготвят духовно за божествената драма, а вечерните служби се наричат „Последования на Жениха“, защото в храмовете се пее „Ето, Женихът Христос ще дойде в полунощ. И блажен е тоя раб, когото той намери духовно буден, а недостоен е оня, когото той намери недостоен и безгрижен. Затова гледай, душо моя, да те не налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт, и да останеш вън, пред заключената врата на Царството, но стресни се и възкликни: Свят, свят, свят си ти, Боже, помилуй нас със закрилата на светите ангели“.
Цветница следобед
Надделяват два факта:
1 . Животът на Йосиф, така нареченият Пангалос, тоест красивият по тяло и душа, единадесетият син на патриарх Яков. Йосиф, който е продаден като роб на египтяните, предвещава с приключението си самия Христос и неговата страст. Това е велика личност от Стария завет, за която четем в последната част на книгата Битие.
2. Инцидентът с безплодната смокиня, която изсъхва след думите на Христос, се случва в деня след триумфалното му влизане в Йерусалим. Това е жив призив към вярващите да произвеждат духовни плодове.
Велики понеделник следобед
В Последованието на Жениха в този ден си спомняме две притчи:
1. За десетте девици, която ни учи да бъдем готови и благоразумни, като петте мъдри девици, и пълни с вяра и дела на милосърдието.
2. За талантите, която ни учи да бъдем трудолюбиви, да култивираме и увеличаваме нашите духовни дарби.
Двете притчи са много поучителни и имат най-голямо значение за нашето спасение, като ни напомнят за Второто пришествие на Господа.
Велики вторник следобед
При утринната литургия (Ортрос) ние си спомняме покаянието на жената грешница, която от благодарност помазва нозете на милостивия Господ с драгоценно миро малко преди Неговите страдания и получава прошка за греховете си, защото показва голяма любов и вяра в Христос.
Този факт е разпространен и от четиримата евангелисти с някои малки разлики в техните разкази.
Също така на този ден си спомняме предателството на Юда.
Последният тропар в литургията на този ден е този на благочестивата и мъдра поетеса и химнограф на Византия, монахинята Касия, живяла в годините на император Теофил (829-842). Това е един от най-красивите тропари на православната църковна химнография и в същото време предава специални послания за Божията неограничена любов и прошка.
А изборът на тропар, написан от конкретната историческа личност за богослужебна употреба през Страстната седмица, предава вечни послания за равенството на двата пола, но и за божествената любов към женския пол!
Велика сряда следобед
Тайнството на Елеосвещението
На Велика сряда следобед, заедно с тайнството на измиването на краката, се отслужва тайнството на Елеосвещението, за освещаване на вярващите, за изцеление на техните телесни и духовни болести.
Тайнството на Елеосвещението се основава на думите на Свети Яков Праведния:
В края на богослужението свещениците помазват (т.е. намазват) с осветеното миро вярващите кръстообразно по челото, челюстта, двете бузи, дланите и външната страна на ръцете.
На този ден Църквата със своята химнология ни напомня за 4 събития, случили се малко преди Страстите Господни.
- светото измиване на краката,
- Тайната вечеря,
- молитвата на Иисус в Гетсиманската градина и
- предателството на Юда.
Отците на Църквата ни са отредили да празнуваме великите събития, случили се в деня на арестуването на нашия Христос. Според светото Евангелие, на петия ден от тази седмица Господ, като Бог, знаейки бъдещето, което ще се случи, искал да вечеря за последен път с учениците си. Така той подредил маса в двора на Йерусалим. Тази вечеря се провежда вечерта и се нарича Тайна вечеря, защото по време на нея се случват много важни събития.
Христос измива нозете на своите ученици на Тайната вечеря, обобщавайки смисъла на Своето служение. В днешно време, обикновено в катедралата, първосвещеникът измива нозете на 12 свещеници във възстановка на събитието, според литургията, включена в отделна литургична книга.
Велики четвъртък сутрин
Основната тема на деня е традицията на тайнството Света Евхаристия (Свето причастие).
На същия ден, според народната традиция, приета и от Църквата, вярващите варят яйца и ги боядисват в червено в памет на кървавата кръстна жертва на Исус, а в някои къщи, по дворовете или по балконите се окачва червен плат.
Велики четвъртък следобед
Вечерта по време на службата се четат дванадесет откъса от Евангелието, които описват събитията от зачатието до погребението на Христос.
Същата вечер се провежда и церемонията по разпъването на Христос. Според петото Евангелие Разпнатият излиза от светилището, придружен от свещеници и псалмопевци: „Днес виси на дървото на кръста този, който надвеси земята над водите“, пее свещеникът, докато обхожда разпнатия Иисус вътре в храма. След завършване на обхода Кръстът се поставя в центъра на църквата, вярващите се покланят на Разпнатия и поднасят венци и цветя в основата му.
Това е кулминацията на божествената драма. След това се отслужва „Последованието на страстите“ и ние си спомняме и преживяваме Изкупителните и ужасни Страсти на нашия Господ и Бог, а именно: страданията, бичуванията, подигравките, униженията, побоищата, венеца от тръни и преди всичко, Разпятието и смъртта на Христос.
След вечерната служба жените обикновено украсяват с цветя Плащаницата (Епитафия) и балдахина, в който е поставена Плащаницата. Плащаницата е плат, върху който е избродиран или изрисуван мъртвия Господ. Цветята символизират ароматите на гробарите и кадилниците. Цветята често се използват в Библията за прослава на божествената мъдрост.
Иисус също се позовава на преходната красота на цветята, особено на лилиите, за да убеди своите слушатели, че човек трябва да се довери на Божественото провидение.
Велики (Разпети) петък сутрин
Сутринта на Разпети петък се пеят Великите (Царските) часове, които включват редица църковни песнопения, и се извършва Свалянето на разпнатия от кръста. Балдахинът на Епитафията е украсен с цветя и поставен върху дървения балдахин (символизиращ погребалното легло). И тогава вярващите му се покланят. Храмовете остават отворени за поклонници до вечерната служба.
В атмосферата на Велика събота ни въвежда прославата на вечернята на Разпети петък, която се пее в ритмичен, но същевременно печален тон. Господ е издъхнал и Йосиф, смело искайки разрешение от римския владетел Пилат, сваля безжизненото тяло на Иисус с Никодим.
На Разпети петък сутринта магазините остават затворени до 12 часа в знак на траур и уважение.
Велики петък следобед
Вечерта на Разпети петък химнологията касае погребението на Господ от Йосиф и Никодим и слизането на душата му в Хадес, където той проповядва на всички мъртви.
По време на богослужението се пеят хвалебствия – малки химни от неизвестен поет, много обичани от народа песнопения. След това се прави шествието на Епитафията и балдахинът, които се изнасят извън храма и по улиците в района на Храма.
Голямата среща
В Агиотокос Солун и по-точно на площад Аристотел, на Разпети петък, се срещат епитафиите на митрополитската църква Свети Григорий Палама, Катедралата на Божията Премъдрост, Светата обител на Света Теодора и Светите църкви Света Богородица Халкеон и Свети Николау „Транос“.
По време на срещата им свещеници и вярващи пеят заедно химните за възхвалата на епитафията.
Епитафии се срещат и в други енории на нашия град. По време на шествието на Епитафията – обичай с древни корени, който се губи в дълбините на вековете, оркестри свирят траурни маршове, а от църковните камбани се разнася траурен звън. Вярващите участват в шествието на Епитафията и го следват, като държат запалени тъмни свещи в знак на траур.
Изключение е шествието на епитафията на светия храм на Свети Мина в центъра на града, което се провежда по обяд в центъра на пазара, така че професионалисти и работници да имат благословията да му се поклонят.
Сутринта на Велика събота (Първо възкресение)
Велика събота бележи края на Страстната седмица. Това е единствената събота в годината, в която се пости и от масло.
Сутринта на Велика събота в храмовете се отслужва вечерня и Василиева света литургия, която ни въвежда в празника на следващия ден, а именно Възкресение Господне.
Службата тази сутрин има възкресен и тържествен характер. Това е така нареченото „Първо възкресение“.
След прочитането на пророчеството на Йона, което символизира тридневното погребение и Възкресението Господне, свещениците вътре в храмовете хвърлят на вярващите дафинови листа, които са символ на победата и радостта (тоест на победата на Христос над смъртта, Неговото възкресение).
В много храмове удрят силно метални предмети или седалки. Този обичай символизира ръкопляскането и вълнението за очакваното Възкресение на Иисус. Във Възкресното Евангелие от същия ден четем, че Иисус се обръща към жените с гръцкия поздрав „Радвайте се“ (гр. Χαίρετε). С този поздрав Възкръсналият Господ почита жените.
Велика съботна вечер
В полунощ на Велика събота във всички църкви на нашия град се отслужват литургиите на Великденската неделя, Ортрос, Божествената литургия на св. Йоан Златоуст. В катедралния храм на нашия град, посветен на Премъдрост Божия, служи Солунският митрополит Филотей.
Вечерта на Велика събота, в 11:30, светлините на църквите се гасят и първосвещеникът в катедралата излиза пред Красивата порта, като държи свещи с Благодатния огън от кандилото, което е вътре в презвитериума, и пее „Елате да получите огъня, който не изгаря.„ Същото се случва и в останалите храмове на нашия град, докато вярващите държат бели свещи и кандила и ги палят.
След това първосвещеникът, свещениците, певците на църковни песнопения и вярващите излизат в двора на катедралата, където се чете Възкресното Евангелие и в 12:00 часа в полунощ „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт потъпка смъртта и на онези, които са в гробовете подари живот“. Камбаните на всички църкви в нашия град бият радостно, за да предадат посланието на Възкресението, а фойерверки и бенгалски огън „озаряват“ нощта!
Вярващите палят свещи, прегръщат се, разменят си пожелания за възкресение (Христос Воскресе!/Воистина Воскресе!) и чукат боядисаните в червено яйца.
Обичаят на великденската свещ датира от ранните християнски времена, когато новопросветените християни са били кръщавани на Велика събота и Великден след период на подготовка. Свещта, която държат в ръцете си, символизира новата светлина на Христос, която ще озари душата на новопросветения.
Запалваме свещта за първи път в нощта на Възкресението, за да подчертаем, че Христос е светлината на света и Неговите заповеди са светлина по пътя на нашия живот.
Великденска неделя сутрин
Вечернята на любовта се отслужва сутринта в митрополитската църква Свети Григорий Палама, патрон на Солунската митрополия, с множество свещеници. Същата литургия се провежда и в останалите църкви на града ни следобед в 7.00 часа.
По време на богослужението се чете пасаж от Евангелието на Йоан, в който се говори за явяването на Христос след Възкресението му пред неговите ученици, с изключение на Тома, който не присъства, тъй като не е бил убеден във възкресението и поискал доказателства. Христос се явява и ги поздравява с „Мир вам“, защото учениците му имат нужда от мир.
Пасажът се чете и на чужди езици, за да се подчертае, че Възкресението засяга целия свят и има универсално измерение.
Службата се нарича „Вечерня на любовта“, тъй като Христос е разпнат и възкръснал от любов към хората.
Значението на Възкресението
Възкресение Христово е непоклатимата скала, върху която е изградена „Една, свята, съборна и апостолска църква”.
В евангелията на Новия завет не се описва Възкресението Христово, а свидетелствата и преживяванията на учениците, които се срещат с Възкръсналия Христос или посещават празния гроб, в който мироносиците чуват от ангела: „Той не е тук, защото, както той каза, той възкръсна“. Същото се случва и във византийските икони на Възкресението: не се изобразява самото събитие, а неговите антропологични последици. Възкръсналият Христос хваща за ръката мъжа Адам и жената Ева и ги извежда от мрака на Хадес, обединявайки ги.
Възкресението винаги ще провъзгласява, че „силите на ада няма да победят Църквата“.
Посланието „Христос Воскресе” е най-красивата песен, най-голямата утеха и най-светлият пътеводител в тъмните и скръбни пътища на историята. Върху „Христос Воскресе“ се опира всичко най-красиво и най-висше, което нашата вяра може да представи. Възкръсналият Христос отвори небето и възкреси човека от смъртта в живота, от тление в нетление и във вечността.
